1.Свръхспирализацията на ДНК е:

разкъсване на веригите
естествено свойство на молекулата да се усуква допълнително
синтез на нови нуклеотиди
разпадане на водородните връзки

2.Максимална спирализация на ДНК се наблюдава:

при интерфаза
при анафаза
при метафаза
при профаза

3.Слабо спиралираната ДНК в интерфазното ядро се нарича:

хетерохроматин
еухроматин
центромера
рибозома

4.По време на репликация ДНК се:

спирализира
денатурира
разсуква
разделя завинаги

5.Денатурацията на ДНК настъпва при:

осветяване
нагряване или промяна на pH
добавяне на белтъци
охлаждане

6.Температурата на топене на ДНК зависи от:

дължината на молекулата
броя на хромозомите
съдържанието на Г–Ц двойки
съдържанието на хистони

7.При бавно охлаждане след денатурация двете вериги:

остават разделени
се свързват отново (ренатурация)
се разграждат
се превръщат в РНК

8.Хибридизацията на ДНК се основава на:

случайно свързване на различни вериги
способността на различни ДНК вериги да образуват двойна спирала
разпадане на ДНК в кисела среда
синтез на белтъци

9.ДНК с по-високо съдържание на Г–Ц двойки има:

по-ниска температура на топене
по-висока температура на топене
същата температура на топене
няма връзка

10. Процесът на ренатурация доказва:

че ДНК няма комплементарност
че веригите могат да се свързват спонтанно чрез базово разпознаване
че ДНК е нестабилна
че ДНК съдържа РНК