Двойната спирала на ДНК молекулата притежава свойството да се свръхспирализира (термините свръхспирализация, суперспирализация и суперусукване всъщност са синоними). Свръхспирализацията на ДНК е естестестествена тенденция на тази молекула. Спирализирана в максимална степен, молекулата има по-компактна форма.
ДНК в еукариотната клетка се спирализира на много равнища, като максималната ѝ спирализация се наблюдава при метафазните хромозоми. В интерфазното ядро ДНК се намира в различна степен на спирализация: слабо спирализирана (еухроматин) и силно спирализирана (хетерохроматин). По време на репликацията и транскрипцията ДНК се „разсуква“. Този процес изисква енергия и участието на много ензими.