История на нуклеиновите киселини

Откритието на Йохан Фридрих Мишер

Историята на нуклеиновите киселини започва с откритието на младия швейцарски учен Йохан Фридрих Мишер, който през 1868/1869 г. прави първите систематични химични изследвания на клетъчното ядро.

Като обект за опитите си той използва ядра, изолирани от гной (мъртви бели кръвни клетки), подлагайки на химичен анализ съдържащите се в тях вещества. В ядрата Мишер открива неизвестно дотогава, богато с фосфор пихтиесто вещество, което се утаява с алкохоли и проявява силни киселинни свойства.

Мишер нарекъл откритото вещество нуклеин (от лат. nucleus – ядро) и по-късно изказал предположението, че това органично съединение по всяко вероятност има връзка с наследствеността. Това обаче той така и не успява да докаже.

Моделът на двойната спирала

Моделът на „двойната спирала“ е предложен от група учени. През април 1953 г. те публикуват новината за своето откритие. Моделът им служи да обясни как се реплицира ДНК и как се кодира наследствената информация. Това поставя началото на бързия напредък в молекулярната биология, който продължава и до днес.

На Франсис Крик и Джеймс Уотсън, заедно с Мариус Уилкинс, е присъдена Нобеловата награда за медицина през 1962 г. за тяхното откритие на структурата на ДНК. Това е едно от най-значимите научни открития на ХХ в.

Розалинд Франклин (1920-1958) прави ключови рентгенови снимки, които са от съществено значение за откриването на структурата на ДНК. Тя умира през 1958 г. и не получава Нобелова награда, въпреки че нейната експериментална работа е основополагаща.